Тази вечер бях на кино и гледах „Паднали листа“ на финландския режисьор Аки Каурисмаки. Типично скандинавско кино, пълно с мълчание, тишина, самота, депресия, неспособност за демонстриране на емоции, бедност и простичък живот в един студен и празен град като Хелзинки. Необичаен хумор и много стари шлагери на този фон. Беден интериор, потискащ екстериор. Хората слушат радио, няма телевизия. Обличат се с едни и същи простички дрехи. Непрекъснато звучат новини за войната в Украйна.

Филмите на Каурисмаки са за малкия човек от работническата класа. Пие се на поразия, мълчи се, казват се само най-важните неща. Дори в бара е тихо, само редки мераклии излизат да пеят караоке. И на целият този фон се ражда една необичайна любов, пълна с перипетии, обрати и изпитания, завършила с хепи енд.

Гледах филма, който има много награди, но умишлено не ги споменавам, на безплатна прожекция в Лъки-то. Така е, ние във Филибето сме построили комунизма, майна 😉

© Станислава СТАНОЕВА