Търсене

my place / my way

my notebook

Новата ми Карта на мечтите

Това е моята нова Карта на мечтите. Този път е направена при Новолуние в Овен. Нека всичко в нея се сбъдне! Да бъда здрава, успешна, богата и щастлива! Амин!

© Станислава СТАНОЕВА

Красивият ум на Джон Наш или теория на равновесието

„В училище не бях най-добрият ученик, но ме считаха за най-оригиналния. В четвърти клас учителката се оплакала на майка ми, че няма да мога да се справя с математиката. Тогава майка ми се засмяла и казала, че ще се справя по различен от другите деца начин. Често това е проблемът при даровитите – те имат други пътища, различни от предначертаните пътища за решение и затова не ги разбират и дори ги дискриминират.“

Това са думи на гениалният математик Джон Наш. Вчера попаднах на повторение на филма „Красив ум“, базиран върху истинската история на учения, който през 1994 г. получава Нобелова награда за икономика за неговата прословута теория на игрите, известна и като теория на равновесието. Това всъщност е неговата дисертация, писана през 1950 г. когато Наш се мести в Принстън. Тя е писана под ръководството на Албърт Тъкър и съдържа дефиницията и свойствата на понятието, което впоследствие става известно като „равновесие на Наш“.

Когато е на 30 години Наш заболява от параноидна шизофрения.

Интересно е, че първоначално учи химия, след което се ориентира към математиката.

След дипломирането си Джон Наш работи по военноморски изследователски проект. Когато кандидатства за университета в Принстън, неговият преподавател от следването проф. Дафин написва препоръка за Наш само от едно изречение: „Той е гений”.

През 1951 г. Наш заминава за Масачузетския технологичен институт като преподавател по математика. Там среща Алиша Лопес-Харисън де Ларде, студентка по физика от Салвадор, с която сключва брак през февруари 1957. Малко след като му е поставена диагнозата се ражда и синът им Джон Чарли Мартин Наш, останал некръстен за около година, защото майката чувствала, че и нейният съпруг има право на глас в избора на име.

Наш и Лопес се развеждат през 1963 г., но се събират отново през 1970 г. в една неромантична връзка наподобяваща тази между двама съквартиранти, които нямат нищо общо. Според Силвия Насар, която пише биографията на Наш „Красив ум“, Алиша говори за съпруга си като за пансионер и казва, че в този период живеят „като двама далечни родственици под един покрив“. Двойката възобновява връзката си след като Наш печели Нобелова награда в икономиката през 1994. Те сключват брак отново на 1 юни 2001.

Наш има и друг син Джон Дейвид (роден на 19 юни 1953), от Елеонор Стайър, но се твърди, че нямал много общо нито с детето, нито с майка му. Въпреки това, по време на 60-минутно интервю за CBS, излъчено през март 2002 г., математикът казва, че поддържа контакт с Джон Стайър, който дори получава част от хонорарите за филма.

Игнорирал страшната си болест с помощта на красивия си ум и разбира се красивото сърце на съпругата си, достигнал преклонна възраст и признание, Джон Наш загива абсолютно нелепо в катастрофа с такси в Ню Джърси. С него е била и съпругата му. По официални данни шофьорът е изгyбил контрол над колата и се е блъснал в мантинелата. Двамата са се прибирали от пътуване до Норвегия, където ученият е получил престижна награда на името на Нилс Абел.

Само дни преди катастрофата Наш е сподели със свой колега, че е открил уравнение, с което да замени теорията на относителността на Айнщайн. Според великия математик това уравнение щяло да обясни и квантовата гравитация.

Запитан дали е вярно, че нашепванията и внушенията, които са водили до решение на математически проблеми, са идвали при него като халюцинации, Наш отговаря: „Един колега от Харвард ме посети в клиника близо до Бостън и ме попита, как мога да си мисля тези шантави работи, та те са напълно ирационални и нелогични. Казах му, че тези идеи имат същия извор като математическите ми идеи.“

Между запомнящите се мисли на Наш са и тези:

„Въпреки че съм имал успех в изследванията си и когато бях луд, и когато не бях, в крайна сметка чувствам, че работата ми би била по-уважавана, ако мислех и действах като „нормален” човек.

„Единственото нещо, по-велико от силата на ума, е куражът на сърцето.”

© Станислава СТАНОЕВА

Фонтан с розова вода бликал в къща „Хиндлиян“

Банята във възрожденското архитектурно бижу е от мрамор, с подово отопление, сводове и купол

Ходим по света и се дивим на архитектурни достижения, замъци и красоти, но знаем ли, че в сърцето на Стария град си имаме едно бижу, достойно да се нареди до всички световни строителни шедьоври – къща „Хиндлиян“. Красиви стенописи, архитектура, уникална баня, луксозна мебелировка, прекрасен вътрешен и външен интериор пленяват всеки, който пристъпи прага на къщата.

Къща Хиндлиян е строена от неизвестен майстор в периода 1835 – 1840 г. за богатия арменски търговец и чифликчия Степан Мануг. Той успешно търгувал с Индия и затова турците го наричали Хиндиоглу. Оттам идва и прякорът му Хиндлиян.

В началото на турските гонения през 1915 г. стопаните напускат къщата като я предоставят за убежище на арменски бежанци.

Архитектурата на възрожденското бижу е впечатляваща. Фасадата е ориентирана на север, а входът откъм ул. „Артин Гидиков“ е между двете симетрични крила на сградата. На първия етаж стаите са по-малки и хладни и са се ползвали през лятото. За лесно отопление през зимата пък останалите стаи са направени с по-ниски тавани.
Домът на търговеца Хиндлиян е един от малкото запазени в оригинал образци на симетрична пловдивска къща. През двора има връзка със съседната Балабанова къща, което придава ансамблово родство на двете сгради.

Това е една от най-богато украсените пловдивски къщи. Чирпанските майстори декоратори Моко и Мавруди са работили повече от шест месеца върху изписването на всички стени отвътре и отвън с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. По стените са изрисувани красиви наивистични пейзажи от Цариград, Венеция, Стокхолм и други градове.

Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към три големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята и стълбище към втория етаж. Там също има голям салон, в който се намира прословутият мраморен фонтан, от който някога бликала розова вода. Тя ароматизирала въздуха в къщата и създавала наслада и настроение на обитателите и гостите. Огромният салон на горния етаж е  цели 86 квадратни метра.

От стълбите се влиза в големия хайет, с размери 10.20 на 7.10 м., заобиколен от по две големи стаи, едната от които е от т.нар. тип „фенер“ – с прозорци и към салона.

Всички стени на втория етаж, включително и алафрангите, са рисувани на ръка, а таваните са в тон със съответната стая. Над вратата на мазето е изрисуван огледален образ на къщата, служещ освен за декоративен елемент и за своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята – тя е огледален образ на неофициалната част на къщата.

Уникална за времето си е баня с течаща топла и студена вода по нашите земи има в къща „Хиндлиян“. Тя е построена по ориенталски образец и на принципа на римските хипокаусти, с куполи с отвори, от които влизат слънчевите лъчи, сводове, ниши, мраморен под, курна и подово отопление с топъл въздух. За целта са били вградени глинени тръби с отвори, по които е циркулирал горещ въздух. Той се е подгрявал от огнището, разположено в кухото пространство между стените на кухнята и на банята.

Водата за миене и къпане се е подгрявала в казани. Тъй като тепетата на Пловдив нямат подпочвени води, къщата е оборудвана и с изкуствен водоизточник – дълбок кладенец, облицоват отвътре с варовик, който служи за филтър и през който се просмуква дъждовната вода. Така събраната вода се е съхранявала в цистерни.

В северната част на сградата е маазата (домашно хранилище за ценности), здраво укрепена с тежки железни врати и дебели решетки на прозорците. Там бил личния сейф на Хиндлиян, като до него се стигало по тайно  вътрешно стълбище, а помещението било пазено с яки резета и решетки.


Къщата, която от 1974 г. е реставрирана и е обявена за паметник на културата от национално значение, е обзаведена с оригинална старинна мебелировка. Обзавеждането, мебелировката и цветовете са съчетани и изпипани във всеки детайл. Килимите са изработени по поръчка, шити са на ръка и възпроизвеждат стари персийски модели.

© Станислава СТАНОЕВА

Кръстникът и смъртта

016-the-godfather-part-2-theredlist

снощи изгледах Кръстникът 3. за кой ли път… вече не помня. и винаги ме приковава, винаги ме вълнува. всяка една от трите части на този филм. сякаш винаги го гледам за първи път…

2505973878_237b88d419

бях забравила онази реплика на поръчителя към убиеца в кръчмата в Сицилия: „Да пием за смъртта!“.

pay-marlon-brando-in-the-godfather

много смърт има в този филм, много красота, много уроци, много тъга и болка.

градацията от дон Вито Корлеоне до Майкъл… и отново до най-младия наследник на фамилията – Винченцо, Вито – сина на Сони.

thegodfatheralpacinomarlonbrando

разбрах защо в Сицилия пият за смъртта. защото само тя изравнява хората – по ранг, по пол, по ръст, по скръб, по веселие, по богатство и бедност. само тя помага да излезеш от капана.

5008e52f4735d09f2ffa3046a83ce9d4

преходът от невинността до престъплението… и наказанието…

gty_god_father2_ml_141217_4x3_992

изборът между това да си порядъчен и убийството за оцеляване. да си разкъсан между желанието да останеш добър и дълга.

d69a384657fb66fab51f91a100c42062

да бъдеш примерен католик и да убиваш. да убиваш и да си мислиш, че това няма да те засегне.

53920d68e87ec9be8ab20c58066266c5

да знаеш, че ще те засегне, и да го правиш отново. защото вече нямаш избор. защото вече си в капана.

the-godfather-part-iii

да, наистина смъртта е най-добрият лечител и утешител. последното убежище…

1024full-the-godfather-part-iii-screenshot

© Станислава СТАНОЕВА

 

Светът като карусел

на днешния ден през 1558 г. испански мореплаватели докарват в Европа тютюна за пушене.

на същата дата през 1927 г. започва да излиза „Работническо дело“, през 1940 г. е Катинското клане, в което съветското политбюро дава заповед да бъдат убити 25 000 души от полската интелигенция, а през 1946 г. Чърчил споменава в реч, че Европа е разделена от „желязна завеса“.

на 5 март през 1948 г. 6 Велико народно събрание в България приема закон за национализиране на едрата градска собственост, през 1955 г. Елвис Престли се показва за първи път по телевизията, а през 1960-а започва да се излъчва „Лека нощ, деца“.

на 5 март 1998 г. НАСА съобщава, че космическа сонда, обикаляща около Луната, е открила достатъчно вода за поддържане на човешка колония, а на същата дата през 2003 г. на Марс е открито замръзнало езеро

© Станислава СТАНОЕВА

Петият вкус

едва днес научих, че освен четирите основни вкуса – солено, сладко, горчиво и кисело, имало и пети вкус, наречен умами.

88fd4ee8a0901ac2fb92f9f90ef797a036e9efe5_original

идва разбира се от Изток и в превод от японски означава „приятен вкус“.
между другото лютивото не било вкус, а попадало в графата „други усещания“ наред с мазно, тръпчиво, студено…

що се отнася до умами, то се предизвиквало от свободните глутамати, които най-често се съдържат във ферментирали и отлежали храни и в хранителната добавка мононатриев глутамат, открита през 1907 г. от японския химик Кукунае Икеда.

images

в съвременното индустриално хранене повечето храни, които се продават по магазините, съдържат химическия заместител, познат като Е621 или мононатриев глутамат. той прави храните вкусни и солени, което от своя страна ни прави дебели и ни разболява…

© Станислава СТАНОЕВА

Кулите от пръст

37001_900

докато хрупам китайско зеле пред телевизора, а котката ме подяжда, гледам един документален филм за Китай. там в провинция Фуджиан са били построени уникални по своята същност кули от пръст във формата на кръг.  има и квадратни наричат се тулоу, на китайски 福建土樓. нещо като съвременните комплекси от затворен тип, само че доста по-добри.

едната такава кула от пръст е построена в мочурлива местност върху огромен сал, за да не потъва. посетителите стъпват по земята, а тя пружинира. и е страшно лесно между камъните да забодеш бамбукова пръчка на метър дълбочина. друга пък е с криви темели, но нарочно. наричат я наклонената кула от пръст. отклонението е 5 градуса, което не се променило през всичките тези стотици години.

1024px-chuxi_tulou_cluster

хилядолетия тези постройки не са мръднали и на милиметър – нито са потънали, нито са се разрушили, имат идеална ВиК система и практически са непревземаеми. основите им са на метър под земята, а външните стени са с дебелина 3 метра. строени са преди 2000 години като укрепления срещу нашествията на японците.

38808_650__3

философията за построяването им е следната – небето е кръгло и се движи, а земята е квадратна и стои на едно място.

tulouno401

много често гледам и друга поредица за Китай. в нея освен всички странни особености на този народ, ми направи впечатление, че китайците ядат почти всичко и творят кулинарни чудеса от корени, гъби, листа, кора на дървета, буболечки и пр.

0_c1507_d1d5da3e_orig

да, прав беше Кърт Вонегът. онези малките жълти човечета ще превземат света.

© Станислава СТАНОЕВА

Блог в WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: