Търсене

my place / my way

my notebook

Черните врани

© Станислава СТАНОЕВА

Advertisements

„Животът, гледан отдолу“

Съвсем случайно получих привилегията да бъда един от първите български читатели на романа „Животът, гледан отдолу“ на един от най-известните съвременни белгийски писатели Димитри Ферхюлст. Съвсем скоро книгата ще се появи по книжарниците с марката на„Жанет 45“, с прекрасния превод на Мария Енчева и уникалното оформление на Люба Халева. Признавам, не бях чувала почти нищо за Димитри Ферхюлст. Първо го харесах по снимките му в мрежата – изсечено лице, дълга коса и очи на бунтар. После прочетох биографията му и ми стана още по-интересен. Накрая книгата на Ферхюлст така ме грабна и плени със своя чар, та реших да напиша това ревю:

„Нахъсано, безпощадно писане, ярък, жив език, ироничен поглед, стигащ до сарказъм, но подплатен и със състрадателност. Стилът на Димитри Ферхюлст в „Животът, гледат отдолу“ е своеобразно съчетание между тънка подигравка, невъзмутима ехидност и завиден усет към детайла. Никой не е пожален – нито американците, нито българите, нито руснаците, нито дори шведският комитет, раздаващ Нобеловите награди.

Искрена до болка книга за оцеляването на личността по време на студената война и социалистическия режим. В „Животът, гледан отдолу“ сюжетът ни поднася развенчаването на един нобелист и ужасяващата истина за неговия роман, който се оказва написан от друг. И една софийска вдовица, която ползва книгите на същия този писател за тоалетна хартия като своеобразен бунт срещу тази несправедливост.

Композицията на романа ту ни пренася назад, ту ни мята напред във времето, като обхваща близо 100 години – от 1918-а до 2015-а. Авторът кръстосва граници и за дълго се спира в България, за да ни разкаже за трагичните съдби на Сашо Сладура и Леа Иванова, да ни покаже в какво се превръща творецът, смазан от идеологиите, да открие лицето на тайните агенти, забраните, лагерите… И да ни разсмее и замисли с разказа за живота на една софийска пенсионерка, наследничка на бунтовен и знатен род, която осмисля битието си между смазания от системата си съпруг – писател, безбройните любовници, правенето на еклери и разходките до книжарницата на „Славейков“, откъдето купува всички книги на един писател, взел Нобелова награда незаслужено. А страниците на неговите произведения отиват в тоалетната.

Авторов поглед, който гледа назад, но вижда напред. Ирония, проникнала съвсем човешки и дори състрадателно до драмата на няколко поколения, живели под угрозата на един политически режим, в който всеки плащаше своята цена срещу привидната свобода. А желязната завеса бе острие на бръснач, на който се порязваха черните овце. „Животът, гледан отдолу“ на Димитри Ферхюлст е оголен до нерв роман, от който ни гледат герои, преживели, всеки по свой начин, фалшивите и погубващи политически идеологеми. Не само стилистично богата, но и ярко социална книга. Всичко в нея е истина, особено историята, а знаете – единствено литературата запазва историческите събития непокътнати, а тяхната рефлексия се превръща в съпреживяване и осмисляне.“

© Станислава СТАНОЕВА

Новата ми книга – „Форми на живот“

След близо 5 години мълчание е напът да излезе петата ми поетична книга „Форми на живот“. Този ръкопис имаше необичайна съдба, но накрая намери своя път. Дано стихосбирката има късмет оттук нататък и да достигне до своите читатели.

Книгата излиза с марката на софийското издателство „Пергамент“. Редактор е Силвия Чолева, а прекрасната корица и оформлението са дело на Иво Рафаилов. Благодаря и на двамата, както и на Жоро Милев, собственик на издателство „Пергамент“,  за отзивчивостта и професионализма.

На добър път на моите прекрасни „Форми на живот“!

© Станислава СТАНОЕВА

Утро

гларус на комина
се присмива
на прелитащ самолет

© Станислава СТАНОЕВА

Бреза

От нападалите листа най ми харесват тези на брезата

© Станислава СТАНОЕВА

Ритуали

имам си няколко любими ритуала всеки ден. сутрин като отивам на работа, минавам през любимата черница. тя е ниска, малка, крива, направо джудженце, но ми прилича на слонче. все още е цялата в зелени листа, до земята. стои пред мол-а на Руски. преди беше точно до спирката, но сега спирката е изместена и тя е малко самотна. минавам сутрин, казвам й: как си, хубавице моя ненагледна! погалвам я. а тя трепти с всичките си листа.

вечер на връщане от работа пък на съседната улица, в една къща с китно дворче живее най-доброто рижаво-бяло хъски на света – Джеки. вървя към кучето и наум си повтарям името му, а то вече е наострило уши и скача да ме пресрещне до вратата. там се изправя, върти опашка и ме гледа с любов с поразителните си сини очи. подавам му плахо ръка (все пак имам страх от кучета), то ме подушва, а после лекичко ме близва. пращам му въздушна целувка и продължавам към къщи…

© Станислава СТАНОЕВА

Бял шум

гласът ти
който затихва
между шума на града
и жълтите улични лампи

всички светофари
светят в бяло

© Станислава СТАНОЕВА

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: