Търсене

my place / my way

my notebook

Сутрини

Пред всяка врата – котка,
на всяка ключалка – охлюв.

© Станислава СТАНОЕВА

Реклами

Кражба

Метачите на липов цвят се появиха.

С метлички и чували отмъкнаха уханието на квартала.

А навали ли те пролетният дъжд, примесен с липов цвят, „не си живял, не си живял напразнооо“… 😄

© Станислава СТАНОЕВА

Кратки мечти

искам да живея в 60-те, да се разхождам по сенчести променади, вечер да съм на купон на яхта, сутрин да спя до късно, по обяд да се храня в хладни изискани ресторанти, сервитьорите да са с бели фракове, искам да карам колело по дълги алеи, да пътувам край морето, по тесни извити пътища с пинии и кипариси, колата ми да е открита, да пия мартини, да плувам в малки каменни заливи…

искам…

© Станислава СТАНОЕВА

Боса нова и джаз след дъжд

Чудна боса нова и джаз на Античния, след дъжд, градът лежи в краката ти, Родопите зеленеят отсреща, селца блещукат в далечината, а над главата ти прелитат гларуси. На връщане да те почерпят френски еко сладолед в хрупкава фунийка, докато луната е като курабийка на хоризонта. Накрая в градината няколко жаби да ти препречат пътя, а едно младо коте да си играе с тях в краката ти и да прогони омагьосаните принцове в мократа трева

© Станислава СТАНОЕВА

Земята е плоска!

На трансформатора на нашата улица някой е написал: „Земята е плоска“.

Не знам защо, но му повярвах…

© Станислава СТАНОЕВА

Вавилония

Понеже отдавна не бях ходила из центъра, а днес посетих една-две премиери, градът ми се стори малко като Вавилон.

След потопите в подлеза на аптека Марица мирише на блато. Витрините са изпочупени и нито един магазин не работи. Шатрите на Алея на книгата са нагъчкани пред халите. Около Джумаята се натъкнах на шумно шествие. На импровизирана пирамида седеше девойка с надпис „Утопия“. Около нея танцуваха, пееха и крещяха цяла група младежи. По главната цигулка огласяше пространството. Няколко дядовци се надпяваха с китари по металните пейки. Младо семейство роми се снимаха със статуята на Мильо. Две момченца, облечени с нови дрешки от пазарите, бяха яхнали статуята, а накрая и бащата се накичори отгоре – пълни варвари…

Вече са положили част от настилката на площада, в частта към градината и подлеза на Гладстон. Не са учудвам, че съоръжението стана наскоро плавателно – така е направен наклонът, че водата да се излива от едната страна точно в подлеза, а другата страна към градината. Лошо ми става само като си представя какво ще е при по-силен дъжд…

В градината крякат жаби. Видях мишка до кофите за боклук и премазан таралеж. Гълъбите кълват черници. Боядисали са в турско синьо Пеещите фонтани и сега още повече ми напомнят басейн от треторазряден турски курорт. Прелитащите отгоре гларуси са сини. Обаче лавандулата цъфти бясно, а в нея жужат пчели.

© Станислава СТАНОЕВА

Пепелният айет

Ерос е марка бельо за плейбои,
жиголо в онзи жълт град,
в който пораснаха косите ми.

Ерос – счупена магистрала,
която дъвча като дъвка с неонов вкус
и от нея правя балони.

Знам.
Всяка любов е една и съща –
най-добрият враг,
опит за притежание,
вдишване…

Аз съм остаряващо дете
и си отивам,
а тази къща вече не говори.

Затова
Танатос ни намира в самотните стаи.
Заключва телата с любовни белезници.

А после
като Бог ни затрупва с всички желания,
за които се осмелихме
да се помолим.

© Станислава СТАНОЕВА

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: