Търсене

my place / my way

my notebook

Мерилин и Мерилиън

тази сутрин в магазин за цигари и алкохол. табелки по стените: „роден съм да ходя по кръчмите, но съм принуден да ходя на работа“, „по-добре цироза, отколкото склероза“, „ракията свързва хората“ и т.н. дъни някакъв рок. аз, бързайки за работа, си поръчвам от моята марка цигари, но продавачката ми дава кутия „Мерилин“. аз: извинете, но сте ми дала „Мерилиън“

© Станислава СТАНОЕВА

Advertisements

Дъжд, макове и дъга в края на града

Мокра до кости да се скриеш в една спирка и да хрупаш джанки и черници, които сама си си откъснала, докато се прибираш.

Една поляна с макове да ти погали погледа. Да дойде един чичко на спирката и да ти даде шепа череши. А после да видиш дъга и зад нея да зеленеят Родопите.

Понякога обичам края на града.

© Станислава СТАНОЕВА

Победоносният

Като освободител на пленници
и на бедни защитник,
на немощни лекар, на царе поборник,
победоносни великомъчениче Георги,
моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Пътуване до родови места

вчера пътувах до места, свързани частично с моя род и с мен самата – селата Свобода, Овчеполци, а накрая Бъта. до селца, които съм посещавала като малка, където съм била впечатлена от странни за мен – градското дете – традиции, като колене на прасе, войнишко изпращане на палатки, хранене на пуйки, паша на овце и т.н.

селца, скрити в меките поли на Средна гора. красиви и запуснати, тихи и напуснати. с диви треви, пеперуди, птици и крякащи жаби. всичко, което харесвам и за което сега мечтая…

но и какво по-хубаво от това да се прибереш от едно пътуване, да е горещо навън, да се полееш със слънчева вода, да спуснеш щорите и да седнеш на любимия си фотьойл с купа студени ягоди в ръка…

© Станислава СТАНОЕВА

Поглед към небето

– Никога не се влюбвайте в диво същество, господин Бел – посъветва го Холи. – Това беше грешката на Док. Той все мъкнеше вкъщи разни диви същества. Хищни птици с наранени криле. А веднъж дори голям рис със счупен крак. Но човек не бива да отдава сърцето си на диво същество; колкото повече го отдава, толкова по-силни стават тези същества. Докато станат достатъчно силни да избягат в гората. Или да отлетят на някое дърво. После на по-високо. После в небето. Такъв е краят, господин Бел. Ако си позволите да обикнете диво същество. Накрая ще останете само с поглед към небето.

Труман Капоти, Закуска в „Тифани“

И аз на Международния поетичен фестивал „Орфей“

17 поети от 13 държави ще участват на Международният фестивал на поезията „Орфей“ – Пловдив 2018. Гостите от САЩ, Франция, Италия, Испания, Турция, Дания, Израел, Украйна, Бившата югославска република Македония, Румъния, Гърция и Сърбия, заедно с българските си колеги, ще представят своето творчество в Малката раннохристиянска базилика, където ще се проведат две поетически четения, съпътствани от културно-образователен семинар и писателски форум.

Фестивалът е насочен към създаване и разширяване на културната аудитория и цели да се утвърди като литературна платформа за творческо общуване. Поетическите текстове на участниците в „Орфей“ – Пловдив 2018 са публикувани в многоезично книжно издание. Материалите от писателския форум ще излязат в книга билингва (на български и на английски език) след приключването на фестивала.

С награди ще бъдат отличени и най-добрите творци в следните категории: стихотворение от поетическите четения; цялостно авторско представяне; любовна лирика, текст от писателския форум на тема „Фигурата на Орфей – между мита и мига”.

Програма

10.05.2018, четвъртък

18:00 ч. – Откриване на фестивала в Малката базилика.

Представяне на гостите и домакините с поетическо четене. Официални гости: Министърът на културата на Р България, Министърът на културата на Бившата югославска република Македония, Кметът на Община Пловдив, Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС, Председателят на Парламентарната комисия по култура, Посланици, консули и културни аташета на страните, от които са участниците във фестивала. Вход свободен.

11.05.2018, петък

10.30 – 12.00: Участие в Празничното шествие, посветено на Св.Св. Кирил и Методий, тръгващо от Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” до Стария Пловдив.

14.30 – 16.30: Цикъл лекции с презентации, посветени на тракийското културно наследство и историята на град Пловдив. Писателски форум на тема „Фигурата на Орфей – между мита и мига”. Малка базилика на Пловдив. Вход свободен.

19.00 – 21.00: Концерт на световноизвестното италианско камерно дуо Луиза Селло /флейта/ и Бруно Канино /пиано/. Дом на културата „Борис Христов”. Специален гост – Посланика на Италия в България Н. Пр. Стефано Балди. Вход свободен.

12.05.2018, събота

10.00 – 12.00: Откриване на Народен събор и Панаир на занаятите в парк Лаута с автентичен български и балкански фолклор, занаятчийски работилници, училище за народни инструменти с над 3000 участници от цяла България. Вход свободен.

18.00 – 20.00: Поетическо четене в Малката базилика. Церемония по награждаване. Наградите се връчват от Кмета на Община Пловдив, Министъра на културата на Р България, Министъра на културата на Бившата югославска република Македония, посланици, консули и културни аташета. Вход свободен.

13.05.2018, неделя

10.00 – 16.00: Познавателно пътешествие до Бачковски манастир, Тракийската гробница в Старосел и Хисарската крепост. Посещение на винарски изби в Старосел.

Участници:

Алфредо Перез Аленкарт (Испания)

Анна Багряна (Украйна)

Димитрис П. Краниотис (Гърция)

Драгана Евтимова (Македония)

Елена Диварова (България)

Габриела Елиша (Израел)

Джордж Уолъс (САЩ)

Джузепе Наполитано (Италия)

Лор Камбю (Франция)

Милосава Павлович (Сърбия)

Никол Барие (Франция)

Никулина Опреа (Румъния)

Пол Лингаард Дамгаард (Дания)

Рики Даскал (Израел)

Шаип Емерлаху (Македония)

Станислава Станоева (България)

Тозан Алкан (Турция)

Проектът „Международен фестивал на поезията „Орфей“ – Пловдив 2018“ е реализиран с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018“ на Национален фонд „Култура“.

Градът на безлюбовието

В автобуса млади мъже с дебели задници и увиснали шкембета, лудичка жена, която слиза и се качва на всяка спирка, млад висок афро-американец с очила и нервни дълги пръсти, шофьорът плещи на силен диалект по мобилния, през прозорците нахлуват пухчета и прашен горещ въздух, а край Централна гара, по алеята на любовта, която вече е на безлюбовието, всичко е „… и цъфтят в суматохата кестени…“

© Станислава СТАНОЕВА

Блог в WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: