татко

Две години без татко

Това писмо е от мен до баща ми, когато той работеше няколко години в чужбина. Как се е запазило и дали той го е донесъл обратно вкъщи, щом се е върнал, мога само да гадая.
Може би е време да му напиша ново писмо, адресирано до звездите…
Почивай в мир, баща ми, ние тук се оправяме някак. Пътувай в светлина и ни закриляй!

© Станислава СТАНОЕВА

06.03.2024 0

Година без татко. Утре.

Днес отидох до големите гробища в края на града. Уж знам накъде да вървя, а все обърквам алеите. На една от тях виждам заспало куче – късокрако, смешно. Минавам покрай него, а то скача и тръгва пред мен. Върти опашка, поспира, обръща се да види дали го следвам и пак хуква. Вървя след него и то ме води точно до гроба на татко. Струваше ми се сякаш естествено това да се случва. Докато палех свещи, преливах и се суетях, кучето седеше на алеята и ме чакаше. Поехме наобратно. Кучето ме води, поспира, поглежда дали идвам и хуква. Дори ме заведе при хора, на които дадох раздавките за Бог да прости. Изпрати ме до спирката и изчезна нанякъде.

Слизам на центъра и вървя по главната. От една книжарница излиза човек и носи моята книга. Разпознавам го, мой стар приятел от младежките години. Сякаш знаех, че ще те засека, ми казва той и моли да му надпиша книгата. Сядаме да пием кафе и му разказвам за кучето на гробищата. Той се смее и ми казва, че от малка съм обичала да си измислям истории.

Как да му обясня, че понякога истинските истории звучат измислено.

© Станислава СТАНОЕВА

Заедно

Татко и майка – и двамата вече отвъд. Петър и Юлия, за приятели и колеги Пиера и Джулия. Любов невероятна и отвъд всички граници. Оцеляла близо 55 години. Винаги заедно, винаги двама, винаги.

Месец преди да си отиде, татко ми каза: Като отида отвъд, първо ще намеря Юлия.

Дано вече са заедно, дано не са сами!

© Станислава СТАНОЕВА