Срещам леля ми и нейните приятелки в парка. Аз се припичам на слънце след дългата си разходка, а те днес имаха концерт в Дома на културата и тепърва тръгват да се разхождат. Леля пее в един самодеен хор, а една от приятелките й играе народни танци в някаква фолклорна група. Казвам на третата приятелка, че тя може да се запише в някоя музикална група и да започне да свири на някакъв инструмент. Шегуваме се, смеем се… Това бяха приятелки и на моята майка. Всяка седмица се събираха на кафе, на ресторант…

Замълчавам. Една от приятелките на леля вади от джоба си увит в красива хартийка бонбон, мушва го в ръката ми и ме погалва леко по бузата. Почувствах се отново дете. Едно тъжно остаряло дете…

© Станислава СТАНОЕВА