гледам 7-те известни и доказани снимки на Левски. прилича ми на красив лъв в лицето. мисля си, че е бил много добре сложен, с прекрасно телосложение. чудя се за какво ли е мислил, докато му е правена последната фотография – онази, по която всъщност турската полиция го залавя. правена е през 1872 г. в Букурещ.

има и една спорна снимка, запазена от монасите в храма „Света преподобна мъченица Параскева“ във врачанското село Аврен. тя им е дадена като изрезка от вестник от пловдивския митрополит Максим. на нея много ясно се виждат сините очи на Апостола.

на повечето снимки той не е толкова рус, колкото съм си мислела. защото веднъж, съвсем случайно, по време на една командировка, се озовах в Карлово и посетих родната му къща-музей. беше празно и нямаше никой. уредничката ме остави да се разхождам спокойно. попитах я за косите на Левски и тя ме заведе някъде отзад в двора, където се намира мемориалният параклис „Всях светих български“.

няма да го забравя никога. беше слънчев ден, а през тесните прозорци лъчите навлизаха в храма. и там, в нещо като урна с прозорчета, стояха косите на Левски. пронизани от едничък слънчев лъч. сякаш ме удари мълния…

© Станислава СТАНОЕВА