„В училище не бях най-добрият ученик, но ме считаха за най-оригиналния. В четвърти клас учителката се оплакала на майка ми, че няма да мога да се справя с математиката. Тогава майка ми се засмяла и казала, че ще се справя по различен от другите деца начин. Често това е проблемът при даровитите – те имат други пътища, различни от предначертаните пътища за решение и затова не ги разбират и дори ги дискриминират.“

Това са думи на гениалният математик Джон Наш. Вчера попаднах на повторение на филма „Красив ум“, базиран върху истинската история на учения, който през 1994 г. получава Нобелова награда за икономика за неговата прословута теория на игрите, известна и като теория на равновесието. Това всъщност е неговата дисертация, писана през 1950 г. когато Наш се мести в Принстън. Тя е писана под ръководството на Албърт Тъкър и съдържа дефиницията и свойствата на понятието, което впоследствие става известно като „равновесие на Наш“.

Когато е на 30 години Наш заболява от параноидна шизофрения.

Интересно е, че първоначално учи химия, след което се ориентира към математиката.

След дипломирането си Джон Наш работи по военноморски изследователски проект. Когато кандидатства за университета в Принстън, неговият преподавател от следването проф. Дафин написва препоръка за Наш само от едно изречение: „Той е гений”.

През 1951 г. Наш заминава за Масачузетския технологичен институт като преподавател по математика. Там среща Алиша Лопес-Харисън де Ларде, студентка по физика от Салвадор, с която сключва брак през февруари 1957. Малко след като му е поставена диагнозата се ражда и синът им Джон Чарли Мартин Наш, останал некръстен за около година, защото майката чувствала, че и нейният съпруг има право на глас в избора на име.

Наш и Лопес се развеждат през 1963 г., но се събират отново през 1970 г. в една неромантична връзка наподобяваща тази между двама съквартиранти, които нямат нищо общо. Според Силвия Насар, която пише биографията на Наш „Красив ум“, Алиша говори за съпруга си като за пансионер и казва, че в този период живеят „като двама далечни родственици под един покрив“. Двойката възобновява връзката си след като Наш печели Нобелова награда в икономиката през 1994. Те сключват брак отново на 1 юни 2001.

Наш има и друг син Джон Дейвид (роден на 19 юни 1953), от Елеонор Стайър, но се твърди, че нямал много общо нито с детето, нито с майка му. Въпреки това, по време на 60-минутно интервю за CBS, излъчено през март 2002 г., математикът казва, че поддържа контакт с Джон Стайър, който дори получава част от хонорарите за филма.

Игнорирал страшната си болест с помощта на красивия си ум и разбира се красивото сърце на съпругата си, достигнал преклонна възраст и признание, Джон Наш загива абсолютно нелепо в катастрофа с такси в Ню Джърси. С него е била и съпругата му. По официални данни шофьорът е изгyбил контрол над колата и се е блъснал в мантинелата. Двамата са се прибирали от пътуване до Норвегия, където ученият е получил престижна награда на името на Нилс Абел.

Само дни преди катастрофата Наш е сподели със свой колега, че е открил уравнение, с което да замени теорията на относителността на Айнщайн. Според великия математик това уравнение щяло да обясни и квантовата гравитация.

Запитан дали е вярно, че нашепванията и внушенията, които са водили до решение на математически проблеми, са идвали при него като халюцинации, Наш отговаря: „Един колега от Харвард ме посети в клиника близо до Бостън и ме попита, как мога да си мисля тези шантави работи, та те са напълно ирационални и нелогични. Казах му, че тези идеи имат същия извор като математическите ми идеи.“

Между запомнящите се мисли на Наш са и тези:

„Въпреки че съм имал успех в изследванията си и когато бях луд, и когато не бях, в крайна сметка чувствам, че работата ми би била по-уважавана, ако мислех и действах като „нормален” човек.

„Единственото нещо, по-велико от силата на ума, е куражът на сърцето.”

© Станислава СТАНОЕВА

Advertisements